Пускам си да слушам оня ден един радио водещ. Поканил е на гости вокала на една интересна сравнително нова българска банда, която следя напоследък. Групата е доста обещаваща, имат си вече три записани сингъла – модерни са, интересни са, има още много какво да кажат и покажат. Обаче от цялото интервю (а то бе дълго), много-много за групата и за нещата които правят не чух.
Водещият не спря да дрънка за сто други щуротии, че даже коментира с лека подигравка други банди и почти не даде думата на вокала. А пичът е много начетен и има какво да каже, то си личи.
Това да беше само оня ден и само от този водещ, пак добре. Но истината е, че е повсеместно. Канят уж актьори, музиканти, художници и накрая толкова се увличат в техните си неща, че на поканените не им остава време нищо да кажат. И така.