Който ме познава, знае че не съм от хората които са маниаци на тема здравословно хранене. Не че се тъпча с боклуци, разбира се. Напротив, опитвам се да се храня с полезни неща, без да минавам в едната или в другата крайност.
Обаче, човек който може да го кара само на шоколад, синьо сирене и вино не минава към живеещите най-здравословно, нали?
Та, много обичам да направя няколко пици или лазаня и да извикам приятели. Никога не съм обичала да ям сама. Затова още от студентските години (че и сега) в нас често се събираме да готвим и хапваме.
Обожавам да готвя, така си почивам – всичко от италианската кухня и не само. Мога да гледам 24Kitchen по цели часове. Тотално се разтоварвам като правя мъфини и сладки. С бяло брашно и често с бяла захар. Да, да, знам. Сори, с полезното брашно не стават същите.
От друга страна поназнайвам разни неща и за здравословното хранене. Но когато някой започне да ми говори за трансмазнини, леееко спирам да слушам. Затова пък чета някои от статиите в Lechenie.bg, интересни са.
Понякога поръчвам храна от Fit Meal Delivery и го правя по две причини. По стечение на обстоятелствата познавам хората дето стоят зад проекта, а те са млади, свежи и знаят какво правят. Нещата, които приготвят са страхотно вкусни, наистина здравословни и си заслужават. Даже мисля да си направя някакъв абонамент при тях, че може и за малкия да взема.
Павел (4.5 г) е като мен. Много обича сладкото, милият. Мръщи се като му нося здравословна паста във формата на динозавърчета и му трябва време, за да си реши сам че иска да я яде. С него се опитвам да спазвам едно правило – ако иска сладко, давам му чист шоколад. Вафлите, пастите и другите боклуци са забранени. И тук не съм крайна, разбира се. Но все пак трябва да има някакви правила.
Преди година се върнах в офиса, след като изкарах 4 блаженни години в работа от вкъщи. Горе-долу от тогава гледам един колега всяка сутрин да пие чия. Опитва се да ме убеди да опитам от тази суперхрана (така се наричала), но аз упорито отказвам (също като Павчо). Обаче преди седмица в събота вечер се събираме няколко приятелки да играят децата, а ние да си говорим и да пием по чаша вино. И се оказва, че те пият чия. Разбира се, на тях съм склонна веднага да повярвам колко е полезна и поръчвам да ми вземат и на мен. Днес вече е пети ден, от както го пия това чудо.
Разтварям по една чаена лъжичка в топла вода за 10 минутки, оставям леко да изстине и го пия сутрин на гладно. Е, няма такава енергия просто! И то аз, дето съм с толкова ниско кръвно че ми трябват две кафета сутрин докато се освестя. Сега кипя от енергия, имам супер много сили за всичко и почти съм спряла да си мечтая денят да стане 48 часа, за да свърша това дето искам и трябва да бъде направено.
Разбира се, чията не пречи никак на виното, синьото сирене и шоколада. Иначе щях да я спра 😉