Когато мълчиш
Очите ти изгараят.
Погрешна мисъл
и потъваш в мрак.
Единствено желанието ми остава
като последен,
неочакван ход.
Не мога да заспя,
а може би ти нейде
палиш огън и гориш
кошмарите ми бели.
Навярно също тъй не спиш…
Навярно също плачеш,
когато те оставят, тих…
До теб ще мога ли да крача
във твоя нежен стих…
15.09.1994