Сбогом, синева!
Убих тишината с двете си ръце.
Попитахте ли нешо
и защо не зная нищо аз?
Дните сивеят,
морето охлажда.
Казвам ти “Сбогом!” – тръгни!
Вземи цветята,
убили последните светли лъчи.
Върви!
Не ми пречи да бъда аз.
Бягай!
Изплъзвам се от мрака и зад стената бягам!
Малко ме е страх.
Отговори няма.
Бягам!
Тичам към дъжда.
Тръгвам и изчезвам.
Аут съм от този тъмен свят…
1994