Колко е хубаво, че има песни дето само като им чуеш първите няколко акорда или първия ред от текста и те удрят право в стомаха, ама толкова силно, че те “вдигат” колкото и да си уморен или тъжен. Още по-ценно е, когато са на наши си музиканти.
Чух Honey за пръв път в една спокойна съботна сутрин, само няколко дни след официалната премиера. Усещането беше толкова силно, емоцията беше толкова всепоглъщаща, че спрях да правя каквото и да е и не можех да откъсна очи от екрана. Пусках пак, и пак, и пак… и не съм спряла да го правя до сега, повече от шест месеца след излизането на песента.
За да се влюбя в една песен за мен е много важно да ми хареса текста, не само мелодията. Даже сякаш при мен текста е с по-голяма тежест. Комбинацията от куплети на български и припев на английски, силното послание на думите въобще, идеята зад тях, заедно със страхотната музика, нежното обяснение на Руди (RDXI), небрежно рокаджийското избухване на Никеца (Nikeca)… рядко се получават толкова добри парчета.
Не знам как е хрумнала идеята за клипа на RDXI & Nikeca, но когато се снима в детайли и когато са подбрани толкова умело, с толкова много скрит замисъл и идея зад всеки кадър, просто няма как да не се получи такова силно видео. Факт е, че всеки ден през есента парчето е трупало между 500 и 1000 гледания. Това означава постоянна аудитория и както казва един приятел “вечно парче”.
Иии… пускам пак 😉
Honey, isn’t it funny
How we lose control
And any time we roll
And I know I am not your doll
But I still got it all