ЖЕЛАНИЕТО ДА ТЕ ВИДЯ-
ТОЛКОВА ГОЛЯМО…
ЛИЦЕ – ДО БОЛКА ПОЗНАТО
И СЪВЪРШЕННО ЧУЖДО…
ТИ КАЗА ДА СЕ НАУЧА
ДА БЪДА СВОБОДНА.
A ТИ ПОЗНАВАШ ЛИ СВОБОДАТА?
ХОРА –
И СТАРИ, И МЛАДИ,
БЕЗКРАЙНО ЧУЖДИ…
А ТИ –
ТИ КЪДЕ СИ?
ЗЕЛЕНАТА БУТИЛКА ОТ БИРА.
ВЛЮБЕНАТА МИ ДУША…
ВСИЧКО ОТИДЕ НА КИНО.
ЗАЩО? КОГА?
НЕЗНАМ.
НОВИ МИСЛИ,
НОВИ ХОРА – РАЗЛИЧНИ.
НЯКОГА САМО ЗА ТЕБ
СТИХОВЕ ПИШЕХ.
А СЕГА КЪДЕ СИ,
КЪДЕ?
ПЪТУВАХ С ЧАСОВЕ.
ВЯРВАХ – ЩЕ ТЕ СРЕЩНА!
ГРАДЪТ ГОЛЯМ КАТО МОРЕ.
И ВСЕ ПАК
ТРЪГНАХ СЪС НАДЕЖДА…
МИРАЖ.
КАКВО ЛИ?
СВИКНАХ ВЕЧЕ.
РАЗДЕЛЯТ НИ
СТОТИЦИ КИЛОМЕТРИ.
И МОЛЯ СЕ
ДАНО НИ СРЕЩНЕ
ЕДНО МОРЕ
И
МАЛКО НЕЖНОСТ.
1.04.1995