На края на цигара
поглеждаш през рамо.
След глътката бира
все тъй си мълчиш.
Усоявам все пак
(съвсем е случайно)
усмивка да скрия,
целувка да дам.
На края на вечер
си тръгвам самичка
и улици прашни
разстилат пред мен
Мечтите на хиляди
скитници сиви,
илюзиите за нечии
духовен стремеж.
На края на вечер
прегръщаме времето
звездите целуваме
за лека нощ.
23.08.1994