На една неизживяна любов
- Оставил си ми малки знаци.
Че ще се върнеш.
Една цигара,
чаша с недопито кафе.
Скрил си и една – две усмивки.
И това е един прекрасен ден.
Какво друго е нужно?
Знаци.
Оставил си ми малки знаци.
Че ще се върнеш.
И това е един прекрасен ден.
- Болезнено е,
когато те няма понякога.
Луната не свети
и вали безспирно.
Когато те няма
всичко губи смисъла си.
- Губя те.
Нерешителна ли бях
или търпелива?
Прекалено трудно е.
Даже невъзможно.
Искам да ти кажа
толкова неща,
а спирам дъха си,
после паля цигара
и ти се усмихвам.
Нали знаеш,
винаги ще те обичам
и чакам.
Миг колебание,
а толкова самота.
- Искам една мечта
да ти подаря,
мое слънце.
И една усмивка.
Най-хубавото е,
че си с мен
и когато не си.
Целувам те
по нежните устни
и мисля за теб.
- Разтревожен си.
Тревожа се и аз.
Една длан
и тишина
ще върне теб при мен.
Теб при мен…
- Мое слънце,
мое всичко…
Спокойствие.
Стряха.
Сила.
Слънце.
Най-спокойният
есенен ден е за теб.
За теб.
- Смееш се.
Денят се усмихва.
Хубаво е.
Като птиче в клоните,
като коте на прозореца,
като слънчев лъч.
Като теб.
- Докосвам те.
Обичам те до безобразие,
мое слънце,
мое единство.
Блаженно те обичам.
Обичам те.
Обичам.
- Добро утро, мое слънце!
Отвори ли очи?
Посрещна ли деня?
Най-хубавият
ноемврийски ден
с най-хубавото слънце
и синьото небе.
Добро утро, нежност!
С теб не съм сама,
не съм сама…
- Душата ми плаче за теб,
а очите ми се смеят.
Където и да ходя,
погледът ти търся.
Сърцето ми се моли,
душата ми те иска.
- Когато някой ден
ти прошепна, че те обичам,
есен ли ще бъде или пролет?
Или може би ще бъде нощ?
- Пак има слънце.
Градът познава
когато си тук.
- Плаках на сън за теб.
Много плаках
и много ме боля.
Липсваш ми.
Ела по-близо
да те целуна.
- Къде си?
Къде си, мое слънце?
- Времето спира.
Блажено и мързеливо
се протяга.
Заспивам.
Заваля сняг.
Топло е.
Заспивам.
Времето спира.
Спира пред твоята порта.
- Далече от теб.
Преследва ме погледа ти.
Взирам се в лицето на
всеки човек.
Непоносимо е
да съм далеч
от теб.
- Уханна
декемврийска утрин.
Мъгла
и мисъл
за теб.
- Има някои неща, които не знаеш.
Как понякога
ме прегръщаш на сън.
И как понякога
ме хващаш за ръката.
А на сутринта
не мога да ти ги кажа.
Не мога.
- Ако знаеш само
колко много имам да ти казвам…
Ако знаеш само…
- Благодаря ти,
че понякога
ми прощаваш неща,
които аз самата
не бих си простила.
- Често вали
във очите ми.
От любов ме боли.
От любов.
- Любовта е в очите ти.
Прегръщам те
и дъха ми спира.
Намерих те.
Струва ми се,
че бе толкова отдавна.
Нямам търпение
да погледна в очите ти
и да намеря Любовта.
- Обичам,
когато правиш така.
Обичам,
когато очите ти се смеят.
И обичам,
когато ми казваш,
че утре ще се видим пак…
- Всяка среща между нас
е първа и последна.
До дъно,
без дъх,
на пълни обороти.
- Някой ден
ще ти разкажа приказка.
За свят на Спокойствие,
Път към Вселената
и “Личната Легенда”.
- На вратата се поспря.
Знам, че искаше
да ме целунеш.
Знам, че в мислите си
го направи.
- Понякога те ревнувам
от въздуха, водата,
земята и огъня.
Понякога те ревнувам
от облаците и от слънцето,
от вятъра и от дъжда.
А понякога те ревнувам
и от мен самата.
- Лека нощ, Слънце!
Спи спокоен.
Лека нощ!
- Дори “обичам те”
вече ми се струва
слаба дума.
Обожавам те.
Както се обожават
планини и морета.
Както се почитат
Богове.
- Целуна ме
и стана топло
в зимната вечер.
Целуна ме
и се роди мечта.
Целуна ме
и знам, че не ще да ме
докосне друг така.
- Любовта ни е
невъзможна.
А аз съм една
осъдена душа.
- Защо ме обсебваш така?
Защо болката ти
с нож ме прорязва?
Жаждата ти за разруха
е като моята
жажда за теб.
- Понякога
искам да потъна във теб,
да се разтворя във теб.
А понякога
ми се иска да избягам
далеч от очите ти.
Но никога не намирам сили.
- Утрото ме събуди.
Един кичур
от моята коса
се бе вплел в твоята.
- Винаги ще те обичам.
- Обичам те.
Ужасно много те обичам.
Липсват ми очите и ръцете ти.
Липсва ми смехът ни.
Върни се при мен.
Още те чакам.
- Ти не знаеш това,
но понякога
нахлувам в тайните ти мисли.
Чета, поглъщам те.
Обиквам те все повече и повече.
А после се чувствам като крадец.
Излизам тихо,
мълча,
плача.
И те чакам да дойдеш.
Да ме целунеш на тръгване
и да ми кажеш,
че сме приятели.
7.05.2001
- Ужасно ми липсваш.
Искам още веднъж
да се събудя до теб.
23.05.2001
- В Търново
имаше един прозорец,
който ми показваше пътя към теб.
Едно око,
едно слънце пъстро…
В Търново
имаше една мечта.
Необятна.
Къде ли си, мое хубаво,
нежно, единственно?
Защо посрещам
първата юлска нощ без теб?
- Когато ми стане
мъчно за теб,
ще погледна звездите
и ще пусна Cafe del Mare.
8.08.2001
- Не всичко
между нас
е мъртво. *
Но заключих сърцето си.
Ожени се за друга.
*“Everything between us is dead.
Marry another.”
Brat Pit, “Legends of the Fall”.
9.11.2001
- С месеци не бях те сънувала.
Поличба ли е
или просто сън?
Какво се опитваш да ми кажеш?
От какво се опитваш да ме пазиш?
Или крещиш за помощ?
Чувам те.
Чувствам те.
Пазя те в себе си.
14.12.01
- Да чуя отново гласа ти.
Знаех.
Чувствах го.
Чаках те.
Това даже не е шесто чувство.
Това е обич.
18.12.01