Casual Threesome: The Unexpected Friday Nights, Part 2

Casual Threesome: The Unexpected Friday Nights, part 1

…А само като се сетя, че даже не мислех да излизам онази вечер. Обаче цял ден гледам едно приятелче да публикува разни тъжни статуси във фейса. Познавам го от толкова отдавна, от колкото и не съм го срещала всъщност. Когато се запалих по Doors, вестниците “Ритъм” и “Рокбулевард” бяха единствен източник на информация. Имаше специална част за размяна на обяви – кой си търси кожено яке, кой китара. Аз пък си пуснах обява “Деца на Морисън, искате ли да живеем на улицата на любовта?”

Получавах поне по 5 писма на ден в началото. Отговорих на всичките, но с времето продължих да си пиша само с това момче от София. От тогава за него аз съм “сестричката ми”, а той за мен “братчето ми”. Хипарска работа… Писмата си бяха цели романи, още ги пазя и ще си ги прочета около Коледа до една камина с едно червено винце 😉

Ей така си живеех от към 8ми до 10ти клас. Една неделя братчето ми се изтърси в нас с брат си и една китара. Така се видяхме за пръв път, а след това и няколко пъти когато ходех до София. Обикновено се виждахме около площад “Славейков”, който беше неизменна спирка при тези пътувания и така се сдобих с “Роб на свободата” на Йордан Бозушки и почти всички книги на Кастанеда.

 

После заминах да уча в Търново и с братчето ми си загубихме дирите. Преди три години ме откри, оказа се че живеем в съседни квартали в София и се уговаряхме поне 5 пъти да се видим. Пишехме си от време на време, обикновено когато на един от двамата му беше трудно и искаше да сподели нещо. Беше ми хубаво да видя, че не се е променил, че е същата онази готина душа, която знаех от преди. И така до миналия петък и неговите тъжни статуси.

Братчето ми има прекрасна жена до себе си, гледат заедно четири деца, две кучета и две котки. Изведнъж оня ден се оказал без всички тях за малко и нещо го налегнала тъга. Питам го какво му е, а той предлага да излезем да хапнем. Но аз трябва да бързам, че съм обещала нещо и му правя контра оферта – Casual Threesome ще свирят в Суинга. Братчето ми обаче е кисел, казва че няма да е добра компания. Аз си мисля, че точно доза хубав рок му трябва, но не настоявам. Без това съм уморена, правя си чай и май ще гледам серия на Elementary.

 

Става 9ч и аз го проверявам как е и хей така съвсем спонтанно решаваме да се видим след два часа пред Суинга. Ние, дето от 3 години не можем да се уговорим. Познавам го веднага, прегръщам го и почваме да говорим сякаш тези години през които не сме се виждали не са били. Разбираме се да пием по едно, да послушаме музика и да си ходим. Не ни се получава.

Говорим много, много, много… но знаем че има още безброй неща, за които да си разказваме.

Атмосферата в Суинга много ми напомня за “Улицата” в Търново. Сякаш всички се познават, държат се абсолютно непринудено и те карат да се чувстваш вкъщи. Барманите са разбрани и участват изцяло в купона, момичетата които разнасят питиетата са супер мили. Бандата започва да свири и само тогава млъкваме. Никога не съм разбирала хората, дето си говорят докато групата свири. Първо, за мен е неуважение към музикантите. Второ, нищо не чуваш така или иначе. Така че, пеем и се забавляваме.

 

Прекарваме си страхотна вечер, запознаваме се и с други хора. Casual Threesome свирят авторските си парчета No Relief и Over The Top, а после се отнасят с няколко от песните на Doors. Правят ги леко по-casual, от колкото на трибюта в началото на ноември, но все така уникално. Радваме се много, и двамата не сме очаквали да свирят толкова много Doors.

Братчето ми не е ходил на рок клуб отдавна и го усещам как започва да се чувства истински жив. Разбирам го отлично. Самата аз имах период, в който не исках да излизам никъде. Но една песен в точния момент ми припомни коя съм всъщност и… се събудих.

Става много късно (или рано?), братчето ми решава да си тръгне, но аз искам да чуя и последният сет на Casual Threesome. Изпращам го с уговорката да се видим скоро. Връщам се в Суинга, слушам, пея. А после едно мило момиче, с което съм се запознала току що, ме изпраща за да се увери, че таксито дето е с проверен шофьор и често обслужва клиенти на клуба е тук. Ами някак… хубаво е, че има такива хора, такава музика и такива неочаквани петък вечери.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *