Обичам те смирено
като птица с болно крило,
като цвете на прозореца
в малката ти опушена стая.
Обичам те пламенно
като гълъб литнал в небето,
като китарен звън,
като пълна с вино чаша.
Сгуша ли се до рамото ти
потъвам с незнайни страни,
бродя по хиляди пътища
и всичките водят до теб.
Жадувам те
като безнадеждно болен –
глътка въздух.
И се сливам в очите ти,
и ти вярвам,
и те обичам.
Истински, до болка.
25.02.1997