Някога някъде

НЯКОГА  НЯКЪДЕ

 

АКО  НЯКОГА НЯКЪДЕ

СРЕД  ХИЛЯДИ  ПЪТИЩА  БЕЛИ,

СРЕЩНЕШ  НЯКОЙ  НЯКЪДЕ

ПРИЛИЧАЩ  МАЛКО  НА  МЕН,

УСМИХНИ  СЕ, ПРИЯТЕЛЮ,

И  ГРЪБ  НЕ  ОБРЪЩАЙ…

ОБЪРНЕШ  ЛИ  ЗНАЧИ

ОБРЪЩАШ  НА  МЕН…

 

20.11.94

 

ПЪТЯТ,  КОЙТО  НАЧЕРТАХМЕ

ПРЕЗ  ДЪЛГИТЕ  ЗИМНИ  ВЕЧЕРИ

СЕ  СТОПЯВА  НА  ПРОЛЕТ

И  ЕТО ЧЕ,

ОТ  СЪЛЗИТЕ  МУ  БЕЛИ  РЕКИ

СЕ  РАЗЛИВАТ,

ЗА  ДА  СТРОИ  НЯКОЙ

ПЪТИЩА

В  ТОПЛИ  ЛЕТНИ  ГРАДИНИ.

 

16.03.95

 

 

НЕСПОКОЙНО

ПРИБИРАМ

КОСИТЕ  СИ.

А  НА  ВЪН

ВЯТЪРЪТ  ВЕЩАЕ

РАЗДЕЛИ.

КОЙ  ЩЕ  ПОГЛЕДНЕ

ОЧИТЕ  МИ  НАСЪЛЗЕНИ…

 

27.04.95

 

 

ИЗМИСЛЕН,  НЕДОВЪРШЕН

СЕ  СКИТА  МОЯТ  СТИХ.

ВЪВ  НЕГО  НЯМА  ЧУЖДИ  ПРЪСТИ

И  МОЯТ  СТИХ  Е  ЧИСТ.

Read More

Тихо

Тихо, тихо.

Да не събудя умората ти.

Да остана най-очакваната ти

надежда.

Като бяла лястовица.

Тихо.

Но не тъжно,

защото обичам.

 

10.11.1994

 

Read More

Крадец

КРАДЕЦ

 

НАРЕКОХ  ТЕ  КРАДЕЦ,

ЗАЩОТО  МИ  ОТКРАДНА

НАЙ-ПЛАХАТА  УСМИВКА,

НАЙ-ПЪРВАТА  МЕЧТА.

НАРЕКОХ  ТЕ  КРАДЕЦ,

ЗАЩОТО  МЕ  НАКАРА

ДА  ТЕ  ОБИКНА

СЯКАШ  НА  ШЕГА.

НАРЕКОХ  ТЕ  ТАКА,

ЗАЩОТО  СЕ  ПРОКРАДНА

ВЪВ  МИСЛИТЕ МИ И В СЪНЯ.

ОТКРАДНА  СИ  ЕДНО  ЧЕТИРИСТИШИЕ,

НАПИСАНО  ОТ  МОЯТА  РЪКА…

 

26.10.92

 

 

МОЯ  ПЪРВА  ЛЮБОВ,

ЗАБРАВИХ  ТЕ  НЯКЪДЕ

МЕЖДУ  ПРАШНИТЕ  СТРАНИЦИ

НА  ДРЕВНИ  АНТИКИ.

МОЯ  ПЪРВА  ЛЮБОВ,

СЧУПИХ  КРИЛАТА  ТИ

В  ПОЛЕТ  КЪМ  НИЩОТО,

МОЯ ЛЮБИМА.

 

15.07.94

 

 

ИСКАМ

 

ИСКАМ  ДА  ТРЪГНА  ПО  ПЪТИЩА  ДЪЛГИ,

ИСКАМ  ДА  СКИТАМ  САМА  ПРЕЗ  НОЩТА.

ИСКАМ  СЪС  ПТИЦИТЕ  АЗ  ДА  ОСЪМВАМ,

ЗА  ДЕН  ДА  ИЗЧЕЗНА  ОТ  ТАЗИ  ЗЕМЯ.

ИСКАМ  ДА  СТАНА  ПО-ДРУГА, РАЗЛИЧНА.

С  ЧУЖДИ  ОЧИ  ДА  ОГЛЕДАМ  СВЕТА.

ИСКАМ  ДА  БЪДА  НАВСЯКЪДЕ, С  ВСИЧКИ.

ИСКАМ…

НО  КАК  ЛИ  ДА  СТАНЕ  ТОВА?

 

1.10.93

Read More

Шаман

ОЧИ  И  УСМИВКА.

РАЗКАЖИ  МИ  ЗА  СВОЕТО  ДЕТСТВО.

ЕДИН  ШАМАН  ШЕПТИ:

“НА  КРАЯ  НА  ВЕЧЕР…”

КЪДРАВИ  КОСИ,

РАЗКАЖИ  МИ  ЗА  СВОЯТА  БОЛКА.

ПОДИГРАЙ  СЕ  НА  ВРЕМЕТО

И  РАЗКАЖИ  ЗА  ЛЮБОВТА.

НИМА  МИСЛИШ,

ЧЕ  ВСИЧКО УМИРА?

ДУШАТА  НЕ.

ВЯРВАМ.

РАЗКАЖИ  МИ  МИСЛИТЕ  СИ,

ОТЧАЯНИЕТО  И  НАДЕЖДИТЕ.

ДЪЛГОТО  ПЪТУВАНЕ

В  СВЕТА  НА  ПЕПЕРУДИТЕ.

КРАСИВО  Е… ШАМАНЕ…

 

НА  МИТАКА – ЧОВЕКА, КОЙТО  ПОЗНАВАМ  И НЕ  ПОЗНАВАМ

21.09.94

 

 

НЕ  МЕ  ОЧАКВАЙ  НОЩЕМ.

ОТДАВНА  НЕ  ГОНЯ

НОЩНИТЕ  ВЛАКОВЕ.

С  КОТЕШКА  ХИТРОСТ

НАСТИГАМ  ВРЕМЕТО

И  ВПИЛА  ОСТРИТЕ  СИ  НОКТИ

БЛАЖЕННО  СЕ  ПРОТЯГАМ.

 

27.01.95

 

 

 

ДЪРВЕТАТА  ДОКОСВАТ

БЕЛИ  ПЪТИЩА

ТАМ,  КЪДЕТО  РАЗДЕЛИТЕ

СА  САМО  СЪНИЩА…

 

3.02.95

Read More

Индианецът

Indian, Indian, why did you die for?

Indian says nothing at all.

Jim Morrison

Индианецът изпи една текила

и си тръгна.

Не сам.

Чашата остана да го зяпа.

Празна.

И сама.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът

стоеше на острещната страна на бара.

Дълго се гледахме.

После той взе чашата си и…

ми обърна гръб.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

Взирайки се

през замръзналия прозорец,     

Индианецът

отметна смолистите си коси.

После се загърна в якето си

и си тръгна.      

   

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът си замина,

а текилата остана недопита

да го зяпа обидена от масата.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът никога

не връзва

косата си на опашка.

 

19.05.1997 на един индианец 🙂

Read More

Когато мълчиш

Когато мълчиш

Очите ти изгараят.

Погрешна мисъл

и потъваш в мрак.

Единствено желанието ми остава

като последен,

неочакван ход.

 

Не мога да заспя,

а може би ти нейде

палиш огън и гориш

кошмарите ми бели.

Навярно също тъй не спиш…

Навярно също плачеш,

когато те оставят, тих…

До теб ще мога ли да крача

във твоя нежен стих…

 

15.09.1994

Read More

Сбогом, синева!

Сбогом, синева!

Убих тишината с двете си ръце.

Попитахте ли нешо

и защо не зная нищо аз?

 

Дните сивеят,

морето охлажда.

Казвам ти “Сбогом!” – тръгни!

Вземи цветята,

убили последните светли лъчи.

Върви!

Не ми пречи да бъда аз.

 

Бягай!

Изплъзвам се от мрака и зад стената бягам!

Малко ме е страх.

Отговори няма.

 

Бягам!

Тичам към дъжда.

Тръгвам и изчезвам.

Аут съм от този тъмен свят…

 

1994

Read More

Път

1.

ТОЛКОВА  ДЪЛГО  ПЪТУВАХ,

ЧЕ  СЕ  ВЛЮБИХ  ВЪВ  ПЪТЯ  СИ.

УМОРАТА  СИ  НАДЖИВЯЛА

СЕ  ПРЕВЪРНАХ  В  ТИШИНА,

ОТ  КОЯТО  ИЗЛИЗАТ  ХИЛЯДИ  ДИРИ.

КОГАТО  НОЩЕМ  УСПЯВАХ

ЗА  МАЛКО  ДА  БЪДА  САМА

В  ЕДНА  ЛУННА  СТАЯ

НИКОЙ  НЕ  РАЗБИРАШЕ,

ЧЕ  ПЛАЧА  ОТ  БОЛКА

В  РАЗРАНЕНИТЕ  НОЗЕ

И  ОТ  РАДОСТ В ДУШАТА…

 

 

2.

СТАНА  ТОПЛО

И  БУЛЕВАРДИТЕ

ПОСРЕЩНАХА  ТЪЛПИТЕ.

ИЗЧАКВАЙКИ  ТЪМНИНАТА

ПРЕКОСИХ  ДВЕ  УЛИЦИ

И  МИ  СТАНА  ХУБАВО,

И  МИ   СТАНА  ПРОЛЕТНО.

СТАНА  ТОПЛО

И  БУЛЕВАРДИТЕ

МЕ  ПОСРЕЩНАХА

И  АЗ  СЕ  ВЛЮБИХ  В ТЯХ.

 

 

3.

В  СИН  ВЕСТНИК

БЕ  НАПИСАНО:

“НИКОЙ  НЕ  СИ  СПОМНИ

ЗА  ДЖЕК  КЕРУАК.”

ВЪЗМУТИХ  СЕ  ОТ

ТЪПОТО  ЗАДОВОЛСТВО

НА  ХОРАТА.

СЪЗДАТЕЛЯТ  НА  ПЪТЯ

БЕ  ЗАБРАВЕН.

СЪЗДАТЕЛЯТ  НА  ПЪТЯ

СЕ  ПРЕВЪПЛЪТИ

В  СКИТНИЦИ  КАТО  МЕН.

Read More

Очите ти са странни

СТАРАТА  МИСЪЛ ОТ  ВЧЕРА…

ДУШАТА  МИ РАЗКЪСВА НА  СТИХОВЕ…

ЛЮБОВТА  МИ  ПОТЪНА В БЕЗБРЕЖИЕ

И  АЗ –

АЗ  ТАМ  НЯКЪДЕ…

 

21.04.95

 

 

ВАЛИ  В  ДУШАТА  МИ

В  СИНХРОН  С  ВРЕМЕТО.

ГРЕХОВЕ  СЪБРАХ,

А  ПОСЛЕ  ДЪЛГО  СЕ  МОЛИХ

В  СВЕЩЕН  ХРАМ.

 

ВАЛИ  В  ОЧИТЕ  МИ,

АЗ  ПРАВЯ  ПРИЗНАНИЯ,

ЧЕ  ОБИЧАМ  ЕДИН…

И  НЕГОВА  Е  ДУШАТА  МИ.

 

15.07.95

 

 

ЗАДРАСКВАМ  ДУМИТЕ

ПРЕДИ  ДА  ГИ  ДОПИША.

СТИХОВЕТЕ,

ОСИРОТЕЛИ  И  БОЛНИ

МЕ  МОЛЯТ  ЗА  ПРОШКА,

А  ЗАЩО?

ЩОМ  АЗ  СЪМ  ВИНОВНА,

С  ТРУДЕН  ХАРАКТЕР,

ЛУДА  ДУША…

 

15.07.95

 

ПЪТЯТ  Е  ДЪЛЪГ,

ПЛАНИНАТА  ВИСОКО.

ХОРАТА  ТУК  СЕ  ОБИЧАТ

И  ЗАБРАВЯТ  НЕВОЛИТЕ.

ПЪТЯТ  Е  ДЪЛЪГ,

ГРЕХЪТ  СТОРЕН.

АЗ  ОБИЧАМ

И  МАЙ  ПРОЩАВАМ

НА  СЕБЕ  СИ.

15.07.95

 

ТИШИНАТА

НАШЕПВА  В  КОСИТЕ  МИ

ПОЗАБРАВЕНИ  НЕЖНИ  СЛОВА.

СЯКАШ  ЧАКАТ  МЕ  НЯКЪДЕ…

МИСЛЕНО  АЗ  ПЪТУВАМ

И  НОСЯ  НОЩТА

ВЪВ ОЧИТЕ СИ ТЪЖНО ЗАМИСЛЕНИ.

И  РАЗКЪСВАТ  СЪРЦЕТО МИ СПОМЕНИ,

И МИ ПАРИ В ОЧИТЕ СЪЛЗА.

БОЖЕ, ПРОЩАВАТ ЛИ НЯКОМУ,

СЪГРЕШИЛ,

И  КЪДЕ  Е  ТОВА?…

 

29.10.96

 

НЕ  ТЕ  МИСЛЯ  ВЕЧЕ

 

НЕ  ТЕ  МИСЛЯ  ВЕЧЕ.

ДЪЛГИТЕ РАЗСТОЯНИЯ

НЕ  ТЕ  ЗАЛИЧИХА.

ЗАЛИЧИ  ТЕ  ДРУГО…

НЕПРИСТИГНАЛО  ПИСМО,

НЕПОЗВЪНЯЛ  ТЕЛЕФОН.

 

НЕ ТЕ ОЧАКВАМ ВЕЧЕ –

ТИ  СИ  НЯКЪДЕ  ДАЛЕЧ

ПРЕЗ  ОКЕАНА.

И  НЕ  СИ  МЕ

ВДЪХНОВЯВАЛ…

НЕ  ТЕ  МИСЛЯ  ВЕЧЕ,

НАЛИ  ВИЖДАШ,

НЕ  ТЕ  МИСЛЯ…

29.05.96

 

ОЧИТЕ  ТИ  СА  СТРАННИ.

НЯКАК ПО-РАЗЛИЧНИ…

МИСТИЧЕН  СИ  КАТО

ПЕРО  НА  ПТИЦА

И

ТАЙНСТВЕН

КАТО  ЧЕРЕН  КОТАРАК.

 

11.96

Read More

Синът ми

Синът ми спи.

Свил се е на кълбо

Както е бил в утробата ми.

Усещам нежност, и радост.

Има смисъл в живота ми

(И то какъв!)

Искам да го грабна и да го

Целувам и милвам до премала.

Но ще го събудя и не смея.

Мога само да седя и тихо да го гледам.

 

07.07.2015

 

= = =

Синът ми

Сънува нещо и се смее.

Красив е.

Знае, че най-любимият ми звук е неговият смях.

И иска да ме зарадва и насън.

 

 

Read More