Този път няма

Този път няма да се откажа.

И да те подаря на друга.

Ще чакам знак –

Ще кажеш нещо пред всички,

Но то ще е само за мен и аз ще разбера.

 

Този път няма да се предам.

Обещах си го много отдавна.

Ще ти дам знак, и ти ще разбереш.

Ще знаеш точно къде да дойдеш,

Ще знаеш, че те чакам.

 

Ще бъда твоя, истински твоя.

Ще бъдеш мой, изцяло мой.

Може би няма да е правилно

Или редно.

Може би някой трети ще бъде наранен.

 

Но този път няма да си тръгна,

И този път няма да се откажа.

Ще бъда там,

Ще ме поискаш, ще те поискам.

Само ти и аз.

 

Февруари 2015

Read More

Някоя вечер

Някоя вечер ще позвъниш

И ще дойдеш.

Просто ей така, съвсем непринудено (защото ти си такъв).

Няма да бъде като всички онези пъти,

Когато съм те чакала

(а ти дори не си подозирал).

 

Няма да имам време да

Ти изпека сладкиш,

Нито да ти приготвя вкусна вечеря.

 

Знам обаче, че ще имам бутилка вино

От това хубавото,

Може би малко сирене

И задължително шоколад.

 

Ще захвърлиш коженото си яке

И ще се разположиш на дивана,

Сякаш тук принадлежиш.

И ще е точно така.

 

Ще говорим дълго,

Ще се смеем

И ще ти доверя неща, които никой друг не знае.

После ще посрещнем деня.

 

Януари 2015

Read More

Лешник

Лешник във очи на птица,

лешник – моите очи.

Лешник и една целувка тиха…

Лешници обичаше, нали?

Днес аз сякаш без очи останах,

чакайки да дойдеш ти.

 

20.03.1993

 

 

Read More

Не плачи

Не плачи.

Ранно утро е.

Слънцето ни се усмихна.

Не плачи.

Вятърът се вплита в косите ти.

 

Не плачи.

Очите ти стават

най-светлосините очи.

 

Не плачи.

Толкова те обичам.

Не плачи.

 

17.03.2001

Read More