Хайку за една неизживяна любов

На една неизживяна любов

 

  1. Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

Една цигара,

чаша с недопито кафе.

Скрил си и една – две усмивки.

И това е един прекрасен ден.

Какво друго е нужно?

Знаци.

Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

И това е един прекрасен ден.

 

  1. Болезнено е,

когато те няма понякога.

Луната не свети

и вали безспирно.

Когато те няма

всичко губи смисъла си.

 

  1. Губя те.

Нерешителна ли бях

или търпелива?

Прекалено трудно е.

Даже невъзможно.

Искам да ти кажа

толкова неща,

а спирам дъха си,

после паля цигара

и ти се усмихвам.

Нали знаеш,

винаги ще те обичам

и чакам.

Миг колебание,

а толкова самота.

 

  1. Искам една мечта

да ти подаря,

мое слънце.

И една усмивка.

Най-хубавото е,

че си с мен

и когато не си.

Целувам те

по нежните устни

и мисля за теб.

 

  1. Разтревожен си.

Тревожа се и аз.

Една длан

и тишина

ще върне теб при мен.

Теб при мен…

 

  1. Мое слънце,

мое всичко…

Спокойствие.

Стряха.

Сила.

Слънце.

Най-спокойният

есенен ден е за теб.

За теб.

 

  1. Смееш се.

Денят се усмихва.

Хубаво е.

Като птиче в клоните,

като коте на прозореца,

като слънчев лъч.

Като теб.

 

  1. Докосвам те.

Обичам те до безобразие,

мое слънце,

мое единство.

Блаженно те обичам.

Обичам те.

Обичам.

 

  1. Добро утро, мое слънце!

Отвори ли очи?

Посрещна ли деня?

Най-хубавият

ноемврийски ден

с най-хубавото слънце

и синьото небе.

Добро утро, нежност!

С теб не съм сама,

не съм сама…

 

  1. Душата ми плаче за теб,

а очите ми се смеят.

Където и да ходя,

погледът ти търся.

Сърцето ми се моли,

душата ми те иска.

 

  1. Когато някой ден

ти прошепна, че те обичам,

есен ли ще бъде или пролет?

Или може би ще бъде нощ?

 

  1. Пак има слънце.

Градът познава

когато си тук.

 

  1. Плаках на сън за теб.

Много плаках

и много ме боля.

Липсваш ми.

Ела по-близо

да те целуна.

 

  1. Къде си?

Къде си, мое слънце?

 

  1. Времето спира.

Блажено и мързеливо

се протяга.

Заспивам.

Заваля сняг.

Топло е.

Заспивам.

Времето спира.

Спира пред твоята порта.

 

  1. Далече от теб.

Преследва ме погледа ти.

Взирам се в лицето на

всеки човек.

Непоносимо е

да съм далеч

от теб.

 

  1. Уханна

декемврийска утрин.

Мъгла

и мисъл

за теб.

 

  1. Има някои неща, които не знаеш.

Как понякога

ме прегръщаш на сън.

И как понякога

ме хващаш за ръката.

А на сутринта

не мога да ти ги кажа.

Не мога.

 

  1. Ако знаеш само

колко много имам да ти казвам…

Ако знаеш само…

 

  1. Благодаря ти,

че понякога

ми прощаваш неща,

които аз самата

не бих си простила.

 

  1. Често вали

във очите ми.

От любов ме боли.

От любов.

 

  1. Любовта е в очите ти.

Прегръщам те

и дъха ми спира.

Намерих те.

Струва ми се,

че бе толкова отдавна.

Нямам търпение

да погледна в очите ти

и да намеря Любовта.

 

  1. Обичам,

когато правиш така.

Обичам,

когато очите ти се смеят.

И обичам,

когато ми казваш,

че утре ще се видим пак…

 

  1. Всяка среща между нас

е първа и последна.

До дъно,

без дъх,

на пълни обороти.

 

  1. Някой ден

ще ти разкажа приказка.

За свят на Спокойствие,

Път към Вселената

и “Личната Легенда”.

 

  1. На вратата се поспря.

Знам, че искаше

да ме целунеш.

Знам, че в мислите си

го направи.

 

  1. Понякога те ревнувам

от въздуха, водата,

земята и огъня.

Понякога те ревнувам

от облаците и от слънцето,

от вятъра и от дъжда.

А понякога те ревнувам

и от мен самата.

 

  1. Лека нощ, Слънце!

Спи спокоен.

Лека нощ!

 

  1. Дори “обичам те”

вече ми се струва

слаба дума.

Обожавам те.

Както се обожават

планини и морета.

Както се почитат

Богове.

 

  1. Целуна ме

и стана топло

в зимната вечер.

Целуна ме

и се роди мечта.

Целуна ме

и знам, че не ще да ме

докосне друг така.

 

  1. Любовта ни е

невъзможна.

А аз съм една

осъдена душа.

 

  1. Защо ме обсебваш така?

Защо болката ти

с нож ме прорязва?

Жаждата ти за разруха

е като моята

жажда за теб.

 

  1. Понякога

искам да потъна във теб,

да се разтворя във теб.

А понякога

ми се иска да избягам

далеч от очите ти.

Но никога не намирам сили.

 

  1. Утрото ме събуди.

Един кичур

от моята коса

се бе вплел в твоята.

 

  1. Винаги ще те обичам.

 

  1. Обичам те.

Ужасно много те обичам.

Липсват ми очите и ръцете ти.

Липсва ми смехът ни.

Върни се при мен.

Още те чакам.

 

  1. Ти не знаеш това,

но понякога

нахлувам в тайните ти мисли.

Чета, поглъщам те.

Обиквам те все повече и повече.

А после се чувствам като крадец.

Излизам тихо,

мълча,

плача.

И те чакам да дойдеш.

Да ме целунеш на тръгване

и да ми кажеш,

че сме приятели.

7.05.2001

 

  1. Ужасно ми липсваш.

Искам още веднъж

да се събудя до теб.

23.05.2001

 

  1. В Търново

имаше един прозорец,

който ми показваше пътя към теб.

Едно око,

едно слънце пъстро…

В Търново

имаше една мечта.

Необятна.

Къде ли си, мое хубаво,

нежно, единственно?

Защо посрещам

първата юлска нощ без теб?

 

  1. Когато ми стане

мъчно за теб,

ще погледна звездите

и ще пусна Cafe del Mare.

8.08.2001

 

  1. Не всичко

между нас

е мъртво. *

Но заключих сърцето си.

Ожени се за друга.

 

*“Everything between us is dead.

Marry another.”

Brat Pit, “Legends of the Fall”.

9.11.2001

 

  1. С месеци не бях те сънувала.

Поличба ли е

или просто сън?

Какво се опитваш да ми кажеш?

От какво се опитваш да ме пазиш?

Или крещиш за помощ?

Чувам те.

Чувствам те.

Пазя те в себе си.

14.12.01

 

  1. Да чуя отново гласа ти.

Знаех.

Чувствах го.

Чаках те.

Това даже не е шесто чувство.

Това е обич.

18.12.01

Read More

Той

ТОЙ   ИМА  НАЙ-ЧЕРНИТЕ  ОЧИ,
ТОЙ   ИМА  НАЙ-КРАСИВАТА  УСМИВКА.

ТОЙ  НЕ  КАЗВА  НИЩО, НЕ  ШЕПТИ,

НО  С  ПОГЛЕД  МИ  ГОВОРИ.

И  СЪБУЖДА  МИСЛИ  МАГИЧЕСКИ

И  СЪНИЩА  ПРИКАЗНИ

И  УСМИВКИ  МИ  НОСИ.

 

23.05.99

 

 

ЗАМИНАЛ   СИ.

ГРАДЪТ  Е  ПУСТ

БЕЗ  ТЕБ.

БЕЗ  ТВОЯТА  МОМЧЕШКА  КРАЧКА,

БЕЗ  ПОГЛЕДЪТ  ТИ  ЗАМЕЧТАН.

ГРАДЪТ  Е  ПУСТ

БЕЗ  ТЕБ.

НО  ЗНАМ, ЩЕ  ДОЙДЕШ.

И  НЯКОЙ  ДЕН  ЩЕ  ТИ

РАЗКАЖА  ЗА  НЕГОВАТА

МЪКА  ПОДИР  ТЕБ.

 

3.06.99

 

Параноя

 

Параноя е когато ме е страх,

че ще загубя това, което нямам.

Параноя е когато сутрин

виждам теб в слънцето.

Параноя е средата

между преди и после.

Параноя е когато те няма.

Параноя е сега.

 

14.12.99

 

Да докосвам косите ти,

да заравям пръсти в тях,

да отплитам къдриците,

да те милвам,

да се смеем.

Помня.

Понякога го сънувам.

Не плача.

Ти ми носиш усмивка.

И ако в някой миг

ми донесеш сълза –

това ще бъде

най-страшният миг.

 

28.01.2000

 

Усещам дъха ти.

Знам, че си в стаята.

Казвала съм ти,

че те обичам-

Поне милион пъти.

Но не на глас,

на глас не мога.

Обичам как очите ти

се затварят,

когато се смееш.

Обичам, когато спориш…

и се съгласяваш.

Обичам те, когато галиш

котарака ми

и го целуваш щом отвориш очи.

Обичам те.

Защо търсиш причина?

Обичам те.

Просто е.

Истинско е.

И е твое.

 

13.03.2000

 

 

Безсмислено.

Всичко е

Безсмислено без теб.

Без очите ти.

Без усмивката.

Всичко е нищо.

И съм готова да тичам,

да се моля,

за да спре времето,

за да съм твоя.

Готова съм.

Нищо друго няма

зад теб и вечността.

 

27.03.2000

 

Нося те в себе си

като изгрев на слънцето,

като малка детска сълза,

като цвете в косите ми

като целувка на устните,

като паднал топъл дъжд.

Нося те в себе си

като дете заченато

от чиста и свята любов.

Ти сгряваш дните ми

и сънувам нощите ни

и те нося,

нося те в мен.

 

28.03.2000

 

 

Не искам да умирам.

Лъжата се просмуква през устните.

Погледът е с ужасно разширени зеници.

Апокалипсис.

Ще се срути ли света сега? Ще спре ли да изгрява слънцето?

Ще се появи ли комета?

Няма.

Всичко ще е по-старому. Само ще има раздяла.

Без сълзи. Без думи.

Само с поглед и мълчание.

Не искам да умирам.

Чувствам се по-жива от всякога.

От болката.

16.02.2001

 

 

Не съжалявам

За нито един миг,

В който съм те обичала.

Нито за болката.

Когато те сънувах,

жадувах месечина.

Нощите сега са

пусти и безименни.

Моля се за слънце

и се моля за теб.

А времето бавно минава.

Как те исках само…

Как те искам…

 

7.03.2000 и 11.01.2001

 

Read More

Казват ми

Казват ми,

Че лицето ми грее, когато говоря за теб.

Закривам очите си, тръскам коси и отричам.

Но е истина.

Всяка мисъл за теб ме залива с топлина.

Коремът ми леко се присвива

И се усещам как се усмихвам глупаво

На хората.

На теб.

На себе си.

 

Февруари 2015

Read More

Само двамата

Ще ти отговарям машинално, че съм добре.

но ще чакам да ме погледнеш

малко по-продължително

 

Понякога ще се сърдя, но да знаеш

че няма да е на теб,

а защото съм изгубила хоризонта

И когато го намеря пак

ще съм весела и щура

каквато ме знаеш

 

Ще говоря с всичките ти приятели

и те ще се радват,

Че ги посрещам,

Но повече ще обичам,

Когато оставаме само двамата

 

И всички специални вечери

Ще бъдат само за теб и за мен

С малко вино и много шоколад

Или обратното

 

31.03.2014

Read More

На теб

Обичам те смирено

като птица с болно крило,

като цвете на прозореца

в малката ти опушена стая.

Обичам те пламенно

като гълъб литнал в небето,

като китарен звън,

като пълна с вино чаша.

Сгуша ли се до рамото ти

потъвам с незнайни страни,

бродя по хиляди пътища

и всичките водят до теб.

Жадувам те

като безнадеждно болен –

глътка въздух.

И се сливам в очите ти,

и ти вярвам,

и те обичам.

Истински, до болка.

 

25.02.1997

 

Read More

Някога някъде

НЯКОГА  НЯКЪДЕ

 

АКО  НЯКОГА НЯКЪДЕ

СРЕД  ХИЛЯДИ  ПЪТИЩА  БЕЛИ,

СРЕЩНЕШ  НЯКОЙ  НЯКЪДЕ

ПРИЛИЧАЩ  МАЛКО  НА  МЕН,

УСМИХНИ  СЕ, ПРИЯТЕЛЮ,

И  ГРЪБ  НЕ  ОБРЪЩАЙ…

ОБЪРНЕШ  ЛИ  ЗНАЧИ

ОБРЪЩАШ  НА  МЕН…

 

20.11.94

 

ПЪТЯТ,  КОЙТО  НАЧЕРТАХМЕ

ПРЕЗ  ДЪЛГИТЕ  ЗИМНИ  ВЕЧЕРИ

СЕ  СТОПЯВА  НА  ПРОЛЕТ

И  ЕТО ЧЕ,

ОТ  СЪЛЗИТЕ  МУ  БЕЛИ  РЕКИ

СЕ  РАЗЛИВАТ,

ЗА  ДА  СТРОИ  НЯКОЙ

ПЪТИЩА

В  ТОПЛИ  ЛЕТНИ  ГРАДИНИ.

 

16.03.95

 

 

НЕСПОКОЙНО

ПРИБИРАМ

КОСИТЕ  СИ.

А  НА  ВЪН

ВЯТЪРЪТ  ВЕЩАЕ

РАЗДЕЛИ.

КОЙ  ЩЕ  ПОГЛЕДНЕ

ОЧИТЕ  МИ  НАСЪЛЗЕНИ…

 

27.04.95

 

 

ИЗМИСЛЕН,  НЕДОВЪРШЕН

СЕ  СКИТА  МОЯТ  СТИХ.

ВЪВ  НЕГО  НЯМА  ЧУЖДИ  ПРЪСТИ

И  МОЯТ  СТИХ  Е  ЧИСТ.

Read More

Тихо

Тихо, тихо.

Да не събудя умората ти.

Да остана най-очакваната ти

надежда.

Като бяла лястовица.

Тихо.

Но не тъжно,

защото обичам.

 

10.11.1994

 

Read More

Крадец

КРАДЕЦ

 

НАРЕКОХ  ТЕ  КРАДЕЦ,

ЗАЩОТО  МИ  ОТКРАДНА

НАЙ-ПЛАХАТА  УСМИВКА,

НАЙ-ПЪРВАТА  МЕЧТА.

НАРЕКОХ  ТЕ  КРАДЕЦ,

ЗАЩОТО  МЕ  НАКАРА

ДА  ТЕ  ОБИКНА

СЯКАШ  НА  ШЕГА.

НАРЕКОХ  ТЕ  ТАКА,

ЗАЩОТО  СЕ  ПРОКРАДНА

ВЪВ  МИСЛИТЕ МИ И В СЪНЯ.

ОТКРАДНА  СИ  ЕДНО  ЧЕТИРИСТИШИЕ,

НАПИСАНО  ОТ  МОЯТА  РЪКА…

 

26.10.92

 

 

МОЯ  ПЪРВА  ЛЮБОВ,

ЗАБРАВИХ  ТЕ  НЯКЪДЕ

МЕЖДУ  ПРАШНИТЕ  СТРАНИЦИ

НА  ДРЕВНИ  АНТИКИ.

МОЯ  ПЪРВА  ЛЮБОВ,

СЧУПИХ  КРИЛАТА  ТИ

В  ПОЛЕТ  КЪМ  НИЩОТО,

МОЯ ЛЮБИМА.

 

15.07.94

 

 

ИСКАМ

 

ИСКАМ  ДА  ТРЪГНА  ПО  ПЪТИЩА  ДЪЛГИ,

ИСКАМ  ДА  СКИТАМ  САМА  ПРЕЗ  НОЩТА.

ИСКАМ  СЪС  ПТИЦИТЕ  АЗ  ДА  ОСЪМВАМ,

ЗА  ДЕН  ДА  ИЗЧЕЗНА  ОТ  ТАЗИ  ЗЕМЯ.

ИСКАМ  ДА  СТАНА  ПО-ДРУГА, РАЗЛИЧНА.

С  ЧУЖДИ  ОЧИ  ДА  ОГЛЕДАМ  СВЕТА.

ИСКАМ  ДА  БЪДА  НАВСЯКЪДЕ, С  ВСИЧКИ.

ИСКАМ…

НО  КАК  ЛИ  ДА  СТАНЕ  ТОВА?

 

1.10.93

Read More

Шаман

ОЧИ  И  УСМИВКА.

РАЗКАЖИ  МИ  ЗА  СВОЕТО  ДЕТСТВО.

ЕДИН  ШАМАН  ШЕПТИ:

“НА  КРАЯ  НА  ВЕЧЕР…”

КЪДРАВИ  КОСИ,

РАЗКАЖИ  МИ  ЗА  СВОЯТА  БОЛКА.

ПОДИГРАЙ  СЕ  НА  ВРЕМЕТО

И  РАЗКАЖИ  ЗА  ЛЮБОВТА.

НИМА  МИСЛИШ,

ЧЕ  ВСИЧКО УМИРА?

ДУШАТА  НЕ.

ВЯРВАМ.

РАЗКАЖИ  МИ  МИСЛИТЕ  СИ,

ОТЧАЯНИЕТО  И  НАДЕЖДИТЕ.

ДЪЛГОТО  ПЪТУВАНЕ

В  СВЕТА  НА  ПЕПЕРУДИТЕ.

КРАСИВО  Е… ШАМАНЕ…

 

НА  МИТАКА – ЧОВЕКА, КОЙТО  ПОЗНАВАМ  И НЕ  ПОЗНАВАМ

21.09.94

 

 

НЕ  МЕ  ОЧАКВАЙ  НОЩЕМ.

ОТДАВНА  НЕ  ГОНЯ

НОЩНИТЕ  ВЛАКОВЕ.

С  КОТЕШКА  ХИТРОСТ

НАСТИГАМ  ВРЕМЕТО

И  ВПИЛА  ОСТРИТЕ  СИ  НОКТИ

БЛАЖЕННО  СЕ  ПРОТЯГАМ.

 

27.01.95

 

 

 

ДЪРВЕТАТА  ДОКОСВАТ

БЕЛИ  ПЪТИЩА

ТАМ,  КЪДЕТО  РАЗДЕЛИТЕ

СА  САМО  СЪНИЩА…

 

3.02.95

Read More

Индианецът

Indian, Indian, why did you die for?

Indian says nothing at all.

Jim Morrison

Индианецът изпи една текила

и си тръгна.

Не сам.

Чашата остана да го зяпа.

Празна.

И сама.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът

стоеше на острещната страна на бара.

Дълго се гледахме.

После той взе чашата си и…

ми обърна гръб.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

Взирайки се

през замръзналия прозорец,     

Индианецът

отметна смолистите си коси.

После се загърна в якето си

и си тръгна.      

   

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът си замина,

а текилата остана недопита

да го зяпа обидена от масата.

 

*          *          *          *          *          *          *          *         

 

Индианецът никога

не връзва

косата си на опашка.

 

19.05.1997 на един индианец 🙂

Read More