Сбогом, синева!

Сбогом, синева!

Убих тишината с двете си ръце.

Попитахте ли нешо

и защо не зная нищо аз?

 

Дните сивеят,

морето охлажда.

Казвам ти “Сбогом!” – тръгни!

Вземи цветята,

убили последните светли лъчи.

Върви!

Не ми пречи да бъда аз.

 

Бягай!

Изплъзвам се от мрака и зад стената бягам!

Малко ме е страх.

Отговори няма.

 

Бягам!

Тичам към дъжда.

Тръгвам и изчезвам.

Аут съм от този тъмен свят…

 

1994