Хайку за една неизживяна любов

На една неизживяна любов

 

  1. Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

Една цигара,

чаша с недопито кафе.

Скрил си и една – две усмивки.

И това е един прекрасен ден.

Какво друго е нужно?

Знаци.

Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

И това е един прекрасен ден.

 

  1. Болезнено е,

когато те няма понякога.

Луната не свети

и вали безспирно.

Когато те няма

всичко губи смисъла си.

 

  1. Губя те.

Нерешителна ли бях

или търпелива?

Прекалено трудно е.

Даже невъзможно.

Искам да ти кажа

толкова неща,

а спирам дъха си,

после паля цигара

и ти се усмихвам.

Нали знаеш,

винаги ще те обичам

и чакам.

Миг колебание,

а толкова самота.

 

  1. Искам една мечта

да ти подаря,

мое слънце.

И една усмивка.

Най-хубавото е,

че си с мен

и когато не си.

Целувам те

по нежните устни

и мисля за теб.

 

  1. Разтревожен си.

Тревожа се и аз.

Една длан

и тишина

ще върне теб при мен.

Теб при мен…

 

  1. Мое слънце,

мое всичко…

Спокойствие.

Стряха.

Сила.

Слънце.

Най-спокойният

есенен ден е за теб.

За теб.

 

  1. Смееш се.

Денят се усмихва.

Хубаво е.

Като птиче в клоните,

като коте на прозореца,

като слънчев лъч.

Като теб.

 

  1. Докосвам те.

Обичам те до безобразие,

мое слънце,

мое единство.

Блаженно те обичам.

Обичам те.

Обичам.

 

  1. Добро утро, мое слънце!

Отвори ли очи?

Посрещна ли деня?

Най-хубавият

ноемврийски ден

с най-хубавото слънце

и синьото небе.

Добро утро, нежност!

С теб не съм сама,

не съм сама…

 

  1. Душата ми плаче за теб,

а очите ми се смеят.

Където и да ходя,

погледът ти търся.

Сърцето ми се моли,

душата ми те иска.

 

  1. Когато някой ден

ти прошепна, че те обичам,

есен ли ще бъде или пролет?

Или може би ще бъде нощ?

 

  1. Пак има слънце.

Градът познава

когато си тук.

 

  1. Плаках на сън за теб.

Много плаках

и много ме боля.

Липсваш ми.

Ела по-близо

да те целуна.

 

  1. Къде си?

Къде си, мое слънце?

 

  1. Времето спира.

Блажено и мързеливо

се протяга.

Заспивам.

Заваля сняг.

Топло е.

Заспивам.

Времето спира.

Спира пред твоята порта.

 

  1. Далече от теб.

Преследва ме погледа ти.

Взирам се в лицето на

всеки човек.

Непоносимо е

да съм далеч

от теб.

 

  1. Уханна

декемврийска утрин.

Мъгла

и мисъл

за теб.

 

  1. Има някои неща, които не знаеш.

Как понякога

ме прегръщаш на сън.

И как понякога

ме хващаш за ръката.

А на сутринта

не мога да ти ги кажа.

Не мога.

 

  1. Ако знаеш само

колко много имам да ти казвам…

Ако знаеш само…

 

  1. Благодаря ти,

че понякога

ми прощаваш неща,

които аз самата

не бих си простила.

 

  1. Често вали

във очите ми.

От любов ме боли.

От любов.

 

  1. Любовта е в очите ти.

Прегръщам те

и дъха ми спира.

Намерих те.

Струва ми се,

че бе толкова отдавна.

Нямам търпение

да погледна в очите ти

и да намеря Любовта.

 

  1. Обичам,

когато правиш така.

Обичам,

когато очите ти се смеят.

И обичам,

когато ми казваш,

че утре ще се видим пак…

 

  1. Всяка среща между нас

е първа и последна.

До дъно,

без дъх,

на пълни обороти.

 

  1. Някой ден

ще ти разкажа приказка.

За свят на Спокойствие,

Път към Вселената

и “Личната Легенда”.

 

  1. На вратата се поспря.

Знам, че искаше

да ме целунеш.

Знам, че в мислите си

го направи.

 

  1. Понякога те ревнувам

от въздуха, водата,

земята и огъня.

Понякога те ревнувам

от облаците и от слънцето,

от вятъра и от дъжда.

А понякога те ревнувам

и от мен самата.

 

  1. Лека нощ, Слънце!

Спи спокоен.

Лека нощ!

 

  1. Дори “обичам те”

вече ми се струва

слаба дума.

Обожавам те.

Както се обожават

планини и морета.

Както се почитат

Богове.

 

  1. Целуна ме

и стана топло

в зимната вечер.

Целуна ме

и се роди мечта.

Целуна ме

и знам, че не ще да ме

докосне друг така.

 

  1. Любовта ни е

невъзможна.

А аз съм една

осъдена душа.

 

  1. Защо ме обсебваш така?

Защо болката ти

с нож ме прорязва?

Жаждата ти за разруха

е като моята

жажда за теб.

 

  1. Понякога

искам да потъна във теб,

да се разтворя във теб.

А понякога

ми се иска да избягам

далеч от очите ти.

Но никога не намирам сили.

 

  1. Утрото ме събуди.

Един кичур

от моята коса

се бе вплел в твоята.

 

  1. Винаги ще те обичам.

 

  1. Обичам те.

Ужасно много те обичам.

Липсват ми очите и ръцете ти.

Липсва ми смехът ни.

Върни се при мен.

Още те чакам.

 

  1. Ти не знаеш това,

но понякога

нахлувам в тайните ти мисли.

Чета, поглъщам те.

Обиквам те все повече и повече.

А после се чувствам като крадец.

Излизам тихо,

мълча,

плача.

И те чакам да дойдеш.

Да ме целунеш на тръгване

и да ми кажеш,

че сме приятели.

7.05.2001

 

  1. Ужасно ми липсваш.

Искам още веднъж

да се събудя до теб.

23.05.2001

 

  1. В Търново

имаше един прозорец,

който ми показваше пътя към теб.

Едно око,

едно слънце пъстро…

В Търново

имаше една мечта.

Необятна.

Къде ли си, мое хубаво,

нежно, единственно?

Защо посрещам

първата юлска нощ без теб?

 

  1. Когато ми стане

мъчно за теб,

ще погледна звездите

и ще пусна Cafe del Mare.

8.08.2001

 

  1. Не всичко

между нас

е мъртво. *

Но заключих сърцето си.

Ожени се за друга.

 

*“Everything between us is dead.

Marry another.”

Brat Pit, “Legends of the Fall”.

9.11.2001

 

  1. С месеци не бях те сънувала.

Поличба ли е

или просто сън?

Какво се опитваш да ми кажеш?

От какво се опитваш да ме пазиш?

Или крещиш за помощ?

Чувам те.

Чувствам те.

Пазя те в себе си.

14.12.01

 

  1. Да чуя отново гласа ти.

Знаех.

Чувствах го.

Чаках те.

Това даже не е шесто чувство.

Това е обич.

18.12.01