Път

1.

ТОЛКОВА  ДЪЛГО  ПЪТУВАХ,

ЧЕ  СЕ  ВЛЮБИХ  ВЪВ  ПЪТЯ  СИ.

УМОРАТА  СИ  НАДЖИВЯЛА

СЕ  ПРЕВЪРНАХ  В  ТИШИНА,

ОТ  КОЯТО  ИЗЛИЗАТ  ХИЛЯДИ  ДИРИ.

КОГАТО  НОЩЕМ  УСПЯВАХ

ЗА  МАЛКО  ДА  БЪДА  САМА

В  ЕДНА  ЛУННА  СТАЯ

НИКОЙ  НЕ  РАЗБИРАШЕ,

ЧЕ  ПЛАЧА  ОТ  БОЛКА

В  РАЗРАНЕНИТЕ  НОЗЕ

И  ОТ  РАДОСТ В ДУШАТА…

 

 

2.

СТАНА  ТОПЛО

И  БУЛЕВАРДИТЕ

ПОСРЕЩНАХА  ТЪЛПИТЕ.

ИЗЧАКВАЙКИ  ТЪМНИНАТА

ПРЕКОСИХ  ДВЕ  УЛИЦИ

И  МИ  СТАНА  ХУБАВО,

И  МИ   СТАНА  ПРОЛЕТНО.

СТАНА  ТОПЛО

И  БУЛЕВАРДИТЕ

МЕ  ПОСРЕЩНАХА

И  АЗ  СЕ  ВЛЮБИХ  В ТЯХ.

 

 

3.

В  СИН  ВЕСТНИК

БЕ  НАПИСАНО:

“НИКОЙ  НЕ  СИ  СПОМНИ

ЗА  ДЖЕК  КЕРУАК.”

ВЪЗМУТИХ  СЕ  ОТ

ТЪПОТО  ЗАДОВОЛСТВО

НА  ХОРАТА.

СЪЗДАТЕЛЯТ  НА  ПЪТЯ

БЕ  ЗАБРАВЕН.

СЪЗДАТЕЛЯТ  НА  ПЪТЯ

СЕ  ПРЕВЪПЛЪТИ

В  СКИТНИЦИ  КАТО  МЕН.