Някоя вечер

Някоя вечер ще позвъниш

И ще дойдеш.

Просто ей така, съвсем непринудено (защото ти си такъв).

Няма да бъде като всички онези пъти,

Когато съм те чакала

(а ти дори не си подозирал).

 

Няма да имам време да

Ти изпека сладкиш,

Нито да ти приготвя вкусна вечеря.

 

Знам обаче, че ще имам бутилка вино

От това хубавото,

Може би малко сирене

И задължително шоколад.

 

Ще захвърлиш коженото си яке

И ще се разположиш на дивана,

Сякаш тук принадлежиш.

И ще е точно така.

 

Ще говорим дълго,

Ще се смеем

И ще ти доверя неща, които никой друг не знае.

После ще посрещнем деня.

 

Януари 2015