Носталгично

ЖЕЛАНИЕТО ДА  ТЕ  ВИДЯ-

ТОЛКОВА  ГОЛЯМО…

ЛИЦЕ –  ДО  БОЛКА  ПОЗНАТО

И СЪВЪРШЕННО  ЧУЖДО…

ТИ  КАЗА  ДА  СЕ  НАУЧА

ДА  БЪДА  СВОБОДНА.

A ТИ ПОЗНАВАШ ЛИ СВОБОДАТА?

ХОРА –

И  СТАРИ,  И  МЛАДИ,

БЕЗКРАЙНО  ЧУЖДИ…

А  ТИ –

ТИ  КЪДЕ  СИ?

 

ЗЕЛЕНАТА БУТИЛКА ОТ  БИРА.

ВЛЮБЕНАТА  МИ  ДУША…

ВСИЧКО  ОТИДЕ  НА  КИНО.

ЗАЩО?  КОГА?

НЕЗНАМ.

НОВИ  МИСЛИ,

НОВИ  ХОРА – РАЗЛИЧНИ.

НЯКОГА  САМО  ЗА  ТЕБ

СТИХОВЕ  ПИШЕХ.

А  СЕГА  КЪДЕ  СИ,

КЪДЕ?

 

ПЪТУВАХ  С  ЧАСОВЕ.

ВЯРВАХ – ЩЕ ТЕ  СРЕЩНА!

ГРАДЪТ  ГОЛЯМ КАТО  МОРЕ.

И  ВСЕ  ПАК

ТРЪГНАХ  СЪС  НАДЕЖДА…

МИРАЖ.

КАКВО  ЛИ?

СВИКНАХ  ВЕЧЕ.

РАЗДЕЛЯТ  НИ

СТОТИЦИ  КИЛОМЕТРИ.

И  МОЛЯ  СЕ

ДАНО  НИ  СРЕЩНЕ

ЕДНО  МОРЕ

И

МАЛКО  НЕЖНОСТ.

 

1.04.1995