На теб

Обичам те смирено

като птица с болно крило,

като цвете на прозореца

в малката ти опушена стая.

Обичам те пламенно

като гълъб литнал в небето,

като китарен звън,

като пълна с вино чаша.

Сгуша ли се до рамото ти

потъвам с незнайни страни,

бродя по хиляди пътища

и всичките водят до теб.

Жадувам те

като безнадеждно болен –

глътка въздух.

И се сливам в очите ти,

и ти вярвам,

и те обичам.

Истински, до болка.

 

25.02.1997