Activate Sport & Family – движението е здраве

Teddy’s Tales: Деси, познавам те отдавна, още когато нямаше три деца. Тогава ти се занимаваше с маркетинг и правеше доста добра кариера. Как се стигна до това да направиш завой и да отвориш спортна зала със съпруга си? Дълъг ли беше пътя?

Деси:

Да, така е –  години наред учих и работих в областта на маркетинга и продажбите. Работих, за да доказвам на себе си и на света, че мога да се справя с всичко. Работих за кариера и за пари. Но в мен винаги оставаше вътрешно неудовлетворение – исках да оставям следа, да помагам, да има принос от моята работа. След периода на кариеризма дойде периода на майчинство, след него започна моя път на самоосъзнаване. Започнах да се питам коя съм и какво искам да правя. Вече знаех, че мога да се справя с всяка работа, но не исках да се захващам с порената работа. Втората ми, многоплодна бременност се оказа повод. След раждането на децата се оказа, че имам диастаза на коремните мускули и така започна моя нов път.

Тогава за първи път разбрах и осъзнах колко е важно тялото ми да е здраво, а не само да изглежда добре. Много малко се говори за това как тялото да остане максимално дълго време здраво. Повече се акцентира върху това как да изглежда добре. Точно тук “то” ме намери. Това се оказа моят начин да допринасям и да правя нещо добро. Движението промени мен, промени съпруга ми, променя децата ми и всички, с които работя.

Ако трябва накратко да го обобщя – пътят беше търсен и осъзнат. Затова и се получи естетствено и лесно.

Teddy’s Tales: Кое беше най-голямото предизвикателство за теб?

Деси:

Не знаех как ще ме възприемат бъдещите ми клиенти. Нашият бранд е все още недостатъчно познат, а в началото когато отворихме залата беше съвсем непознат. Затова и се тревожех – как хората ще ми повярват, че знам какво и защо го правя.

 

Teddy’s Tales: Колко важна е подкрепата на близките ти и ти получи ли я?

Деси:

Тя е най-важна за мен. Едно е да вярвам, че ще се справя с нещо, друго е хората до мен да вярват също и да ме подкрепят. Аз съм емоционален човек и лесно взимам решения, правя планове и графици за изпълнението им. Така беше и този път. Но когато съпругът ми застана рамо до рамо с мен и ми каза, че мечтае един ден и той да се занимава професионално с това – това беше знак, че съм на прав път, а не е емоционално решение. Грижата за здравето на хората  не може да се основава на емоции, тя е отговорност.

 

Teddy’s Tales: Разкажи къде е залата и кои сте вие?

Деси:

Activate Sport & Family е концепция за физическо здраве за цялото семейство. Залата е място, на което може да прекарате допълнително време с близките си и едновременно с това да бъдете активни. Разбира се, може да бъде място и време само за вас. Или време, което да прекарате активно с приятел.

Знаем, че личният ни пример като възрастни е най-лесен и най-ефективен за възприемане от децата. Защото физическата култура, грижата за здраво тяло, културата на хранене се възпитават.

Неправилното движение, обаче, също както и липсата на движение, може да окаже сериозни здравословни последствия върху цялото тялото. Ние разглеждаме движението като функционално. Функционално не само в залата, но и извън нея. Защото здравото тяло е имено това – тяло, което ще се справи с предизвикателствата в ежедневието. То ще ни държи в кондиция през дългия работен ден, ще ни даде сила, за да се справим с тежести от всякакъв тип, ще ни направи издръжливи  и не на последно място ще изглеждаме добре.

Затова и на нашия сайт пише: “Ние сме обикновени хора като теб, имаме семейства и деца, и нашето ежедневие е изключително динамично. Занимаваме се активно и професионално с функционално движение и превърнахме движението в мисия и сега знаем как да бъдем активни навсякъде.” И е точно така.

Teddy’s Tales: Защо го правите?

Деси:

Защото вярваме, че движението е здраве, а здравето е за цял живот. Защото функционалното движение присъства в ежедневието, а физическата култура се възпитава също както и културата на хранене. Защото личният пример е най-силното средство и най-вече защото децата трябва да знаят.

 

Teddy’s Tales: А как може човек да се запише за тренировки при вас?

Деси:

Може да използва формата на сайта ни, на страницата ни във Фейсбук или да се свърже с нас по телефона. Важно е да се запишете за първото посещение, защото трябва да се направи анализ на състоянието (двигателна и физическа култура, контузии, изкривявания, специфични особености и други). Това е важно, за да се определят ясно целите и да се работи в посока постигането им бидейки здрав максимално дълго време, а не на всяка цена. Важно е хората да разберат, че движението (какъвто и да било спорт) трябва да преследва най-вече здраве в дългосрочен план. Всичко останало е лесно постижимо.

Teddy’s Tales: Във вашата зала е изключително просторно, а атмосферата е много приятна. Аз знам защо идвам при вас да тренирам, но всъщност в София е пълно със спортни центрове. Защо хората да изберат точно вас?

Деси:

Защото даваме знание за цял живот. Учим хората защо и как да използват тялото си не само в залата, но и извън нея – на работното място, вкъщи, в автомобила, на учебния чин.

Функционалното движение е целево – то има конкретен смисъл и цел, за да се извърши. Вземете за пример движението клек – ще ви научим защо и как да клякате, не само, за да качвате тежестта в залата и да бъдете силни, а защото в ежедневието си клякате десетки пъти, без дори да си давате сметка. И за да го правите правилно и да се съхраните здрави максимално дълго време трябва да знаете как и защо да го правите.

В допълнение на това може да тренира цялото  семейство заедно, и така да се получи качествено и активно време с близките, да се даде личен пример на децата, да се оптимизират време и средства. При нас целите се постигат бързо и винаги  има треньор, който да работи за личните ви нужди. Често организираме и безплатни семинари за членовете на залата.

Teddy’s Tales: Хората за какво идват при вас обикновено? Да се стегнат, да отслабнат или?

Деси:

Всички хора искат да изглеждат добре. Не всички, обаче знаят какво и как да го постигнат. Затова е важно да се срещнем индивидуално с всеки, за да разберем какво иска (или да му помогнем да разбере) и да му помогнем да го постигне. Нещата са много прости и взаимно свързани. Не бива да разграничаваме “да се стегна” от “да отслабна”. Когато тренирате адекватно, храните се правилно според нуждите и целите си, нещата просто се случват.

Ако трябва пак да обобщя нещата изглеждат така: храня се, за да доставям качествено гориво на тялото си – тренирам, за да постигна цели в залата, междувременно изразходвам горивото от храната. Често срещам хора, които правят точно обратното: ограничават приема на “гориво” и не тренират адекватно, съответно и резултатите им никога не ги задоволяват.

 

Teddy’s Tales: Предлагате ли индивидуални тренировки?

Деси:

Да. Задайте си въпроса кога и защо е добре да тренирате индивидуално? Ако отговаряте с “ДА” на  поне едно от  изброените  по-долу, то би трябвало да си запишете индивидуален час с треньор.

  • травми и/или наранявания ( все повече хора се  диагностицират с дискови хернии и/или протрузии)
  • имате проблеми с мобилността или мускулната еластичност
  • възстановявате се след контузия или операция
  • професионални спортисти, чиито цели са специфични за спорта, в който се състезават
  • нямате опит с функционалните тренировки
  • искате да постигнете конкретни тренировъчни цели и ви е необходима тренировъчна програма

 

По време на първата тренировка се прави първоначален анализ на физическото състояние –  двигателна култура, мобилност, еластичност. Дават се насоки как да движите и използвате тялото си в ежедневието. Какво би следвало да  не/правите, за да не създавате предпоставки за влошаване на състоянието ви. Определят се първоначални тренировъчни цели и се изготвя индивидуална тренировъчна програма.

 

Teddy’s Tales: Да ти кажа понякога много ми се тренира, но нямам време да дойда. Предлагате ли алтернативни тренировки? Тоест, може ли да ни тренирате в офиса или по скайп? Гъвкави ли сте?

Деси:

Знаем, че всички се надпреварваме с времето. Не бива обаче да го използваме като оправдание. Трябва да вмъкнем здравето и движението в топ приоритетите си  да търсим варианти.

Затова предлагаме и онлайн тренировки по скайп, а скоро предстои да стартираме и тренировка на място или като ние я наричаме “мобилна тренировка”. Ще може да тренирате на място и във време удобно за вас.

Teddy’s Tales: Знам, че ви предстои  много важно събитие. Разкажи ни за него.

Деси:

На 4ти и 5ти март ще се проведе първия по рода си сертификационен курс на International Kettlebell and Fitness Federation (IKFF) за треньори с пудовки. Обучението включва както движения за обща физическа подготовка (използвани във функционалните тренировки, кросфита и пр), така и  състезателни техники за Гиревой спорт. Домакин на събитието сме ние от Activate Sport & Family, а курсът ще се води лично от основателя на IKFF – Стив Котър (Steve Cotter).

Стив Котър e един от 100 Fittest Men of All-time според класацията на Men’s Health от 2015г. Той разполага с дългогодишна експертиза в бойните спортове, кондиционната и силова подготовка на атлети и е тясно специализиран в тренировките с пудовки.

В последното десетилетие IKFF e подготвила стотици треньори по целия свят, като за първи път до този момент българските фитнес инструктури и експерти имат възможността да получат специализирана подготовка в областта на пудовките и Гиревой спорта на местна територия.

Курсът е за сертифициране в първо ниво на тристепенната система за подготовка на треньори на IKFF – Certified Kettlebell Teacher Level 1 (CKT 1).

 

Teddy’s Tales: Ако трябва да дадеш един съвет на хората с какво да се хранят, какво ще им кажеш?

Деси:

Ще има кажа, че аз също съм динамичен човек 🙂 и мога да си намеря куп оправдания – имам три деца, съпруг, собствен бизнес и съм действащ треньор. Освен това и аз има физически цели, които гоня в залата. Това, което се опитвам да правя всеки ден е да се придържам към моя топ 5 на приоритети. Всичко останало е важно, но не спешно.

 

Живея динамично и затова използвам максимално технологиите в своя полза, движа се правилно и максимално, старая се да се храня просто и полезно и се радвам на времето с любимите ми хора.

 

Не обичам да давам съвети, без да ми ги искат. В крайна сметка всеки човек трябва сам да определи собствените си приоритети. Ако има нужда от помощ, винаги съм насреща. Аз самата извървях този път и продължавам напред.

 

Save

Read More

Приятелите обичаме Рони

По последни данни, това събитие се отменя.

На 21 февруари (вторник) от 19 ч в първия JJ MURPHY’S пъб на ул. ‘Кърниградска’ ще се състои една много специална вечер под надслов ‘ПРИЯТЕЛИТЕ ОБИЧАМЕ РОНИ’. Наскоро изключително талантливата и много чаровна певица Андрония Попова имаше здравословен проблем, но вече е добре. Водещите на радио ТАНГРА МЕГА РОК,  някои от най-добрите софийски музиканти, DJ-ите от SMUGGLERS COLLECTIVE и други популярни личности ви канят на вечер за нейно здраве с изключителна музика на живо и прекрасна атмосфера.

Снимката и лого е на Smugglers Collective

 

Ще има и търг с интересни и редки предмети, игри с награди – билети за концертите на PLACEBO и MARILLION, томбола с чудни награди и още други за подкрепа за певицата от SENTIMENTAL SWINGERS и NASEKOMIX.

 

Save

Read More

Хайку за една неизживяна любов

На една неизживяна любов

 

  1. Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

Една цигара,

чаша с недопито кафе.

Скрил си и една – две усмивки.

И това е един прекрасен ден.

Какво друго е нужно?

Знаци.

Оставил си ми малки знаци.

Че ще се върнеш.

И това е един прекрасен ден.

 

  1. Болезнено е,

когато те няма понякога.

Луната не свети

и вали безспирно.

Когато те няма

всичко губи смисъла си.

 

  1. Губя те.

Нерешителна ли бях

или търпелива?

Прекалено трудно е.

Даже невъзможно.

Искам да ти кажа

толкова неща,

а спирам дъха си,

после паля цигара

и ти се усмихвам.

Нали знаеш,

винаги ще те обичам

и чакам.

Миг колебание,

а толкова самота.

 

  1. Искам една мечта

да ти подаря,

мое слънце.

И една усмивка.

Най-хубавото е,

че си с мен

и когато не си.

Целувам те

по нежните устни

и мисля за теб.

 

  1. Разтревожен си.

Тревожа се и аз.

Една длан

и тишина

ще върне теб при мен.

Теб при мен…

 

  1. Мое слънце,

мое всичко…

Спокойствие.

Стряха.

Сила.

Слънце.

Най-спокойният

есенен ден е за теб.

За теб.

 

  1. Смееш се.

Денят се усмихва.

Хубаво е.

Като птиче в клоните,

като коте на прозореца,

като слънчев лъч.

Като теб.

 

  1. Докосвам те.

Обичам те до безобразие,

мое слънце,

мое единство.

Блаженно те обичам.

Обичам те.

Обичам.

 

  1. Добро утро, мое слънце!

Отвори ли очи?

Посрещна ли деня?

Най-хубавият

ноемврийски ден

с най-хубавото слънце

и синьото небе.

Добро утро, нежност!

С теб не съм сама,

не съм сама…

 

  1. Душата ми плаче за теб,

а очите ми се смеят.

Където и да ходя,

погледът ти търся.

Сърцето ми се моли,

душата ми те иска.

 

  1. Когато някой ден

ти прошепна, че те обичам,

есен ли ще бъде или пролет?

Или може би ще бъде нощ?

 

  1. Пак има слънце.

Градът познава

когато си тук.

 

  1. Плаках на сън за теб.

Много плаках

и много ме боля.

Липсваш ми.

Ела по-близо

да те целуна.

 

  1. Къде си?

Къде си, мое слънце?

 

  1. Времето спира.

Блажено и мързеливо

се протяга.

Заспивам.

Заваля сняг.

Топло е.

Заспивам.

Времето спира.

Спира пред твоята порта.

 

  1. Далече от теб.

Преследва ме погледа ти.

Взирам се в лицето на

всеки човек.

Непоносимо е

да съм далеч

от теб.

 

  1. Уханна

декемврийска утрин.

Мъгла

и мисъл

за теб.

 

  1. Има някои неща, които не знаеш.

Как понякога

ме прегръщаш на сън.

И как понякога

ме хващаш за ръката.

А на сутринта

не мога да ти ги кажа.

Не мога.

 

  1. Ако знаеш само

колко много имам да ти казвам…

Ако знаеш само…

 

  1. Благодаря ти,

че понякога

ми прощаваш неща,

които аз самата

не бих си простила.

 

  1. Често вали

във очите ми.

От любов ме боли.

От любов.

 

  1. Любовта е в очите ти.

Прегръщам те

и дъха ми спира.

Намерих те.

Струва ми се,

че бе толкова отдавна.

Нямам търпение

да погледна в очите ти

и да намеря Любовта.

 

  1. Обичам,

когато правиш така.

Обичам,

когато очите ти се смеят.

И обичам,

когато ми казваш,

че утре ще се видим пак…

 

  1. Всяка среща между нас

е първа и последна.

До дъно,

без дъх,

на пълни обороти.

 

  1. Някой ден

ще ти разкажа приказка.

За свят на Спокойствие,

Път към Вселената

и “Личната Легенда”.

 

  1. На вратата се поспря.

Знам, че искаше

да ме целунеш.

Знам, че в мислите си

го направи.

 

  1. Понякога те ревнувам

от въздуха, водата,

земята и огъня.

Понякога те ревнувам

от облаците и от слънцето,

от вятъра и от дъжда.

А понякога те ревнувам

и от мен самата.

 

  1. Лека нощ, Слънце!

Спи спокоен.

Лека нощ!

 

  1. Дори “обичам те”

вече ми се струва

слаба дума.

Обожавам те.

Както се обожават

планини и морета.

Както се почитат

Богове.

 

  1. Целуна ме

и стана топло

в зимната вечер.

Целуна ме

и се роди мечта.

Целуна ме

и знам, че не ще да ме

докосне друг така.

 

  1. Любовта ни е

невъзможна.

А аз съм една

осъдена душа.

 

  1. Защо ме обсебваш така?

Защо болката ти

с нож ме прорязва?

Жаждата ти за разруха

е като моята

жажда за теб.

 

  1. Понякога

искам да потъна във теб,

да се разтворя във теб.

А понякога

ми се иска да избягам

далеч от очите ти.

Но никога не намирам сили.

 

  1. Утрото ме събуди.

Един кичур

от моята коса

се бе вплел в твоята.

 

  1. Винаги ще те обичам.

 

  1. Обичам те.

Ужасно много те обичам.

Липсват ми очите и ръцете ти.

Липсва ми смехът ни.

Върни се при мен.

Още те чакам.

 

  1. Ти не знаеш това,

но понякога

нахлувам в тайните ти мисли.

Чета, поглъщам те.

Обиквам те все повече и повече.

А после се чувствам като крадец.

Излизам тихо,

мълча,

плача.

И те чакам да дойдеш.

Да ме целунеш на тръгване

и да ми кажеш,

че сме приятели.

7.05.2001

 

  1. Ужасно ми липсваш.

Искам още веднъж

да се събудя до теб.

23.05.2001

 

  1. В Търново

имаше един прозорец,

който ми показваше пътя към теб.

Едно око,

едно слънце пъстро…

В Търново

имаше една мечта.

Необятна.

Къде ли си, мое хубаво,

нежно, единственно?

Защо посрещам

първата юлска нощ без теб?

 

  1. Когато ми стане

мъчно за теб,

ще погледна звездите

и ще пусна Cafe del Mare.

8.08.2001

 

  1. Не всичко

между нас

е мъртво. *

Но заключих сърцето си.

Ожени се за друга.

 

*“Everything between us is dead.

Marry another.”

Brat Pit, “Legends of the Fall”.

9.11.2001

 

  1. С месеци не бях те сънувала.

Поличба ли е

или просто сън?

Какво се опитваш да ми кажеш?

От какво се опитваш да ме пазиш?

Или крещиш за помощ?

Чувам те.

Чувствам те.

Пазя те в себе си.

14.12.01

 

  1. Да чуя отново гласа ти.

Знаех.

Чувствах го.

Чаках те.

Това даже не е шесто чувство.

Това е обич.

18.12.01

Read More

Той

ТОЙ   ИМА  НАЙ-ЧЕРНИТЕ  ОЧИ,
ТОЙ   ИМА  НАЙ-КРАСИВАТА  УСМИВКА.

ТОЙ  НЕ  КАЗВА  НИЩО, НЕ  ШЕПТИ,

НО  С  ПОГЛЕД  МИ  ГОВОРИ.

И  СЪБУЖДА  МИСЛИ  МАГИЧЕСКИ

И  СЪНИЩА  ПРИКАЗНИ

И  УСМИВКИ  МИ  НОСИ.

 

23.05.99

 

 

ЗАМИНАЛ   СИ.

ГРАДЪТ  Е  ПУСТ

БЕЗ  ТЕБ.

БЕЗ  ТВОЯТА  МОМЧЕШКА  КРАЧКА,

БЕЗ  ПОГЛЕДЪТ  ТИ  ЗАМЕЧТАН.

ГРАДЪТ  Е  ПУСТ

БЕЗ  ТЕБ.

НО  ЗНАМ, ЩЕ  ДОЙДЕШ.

И  НЯКОЙ  ДЕН  ЩЕ  ТИ

РАЗКАЖА  ЗА  НЕГОВАТА

МЪКА  ПОДИР  ТЕБ.

 

3.06.99

 

Параноя

 

Параноя е когато ме е страх,

че ще загубя това, което нямам.

Параноя е когато сутрин

виждам теб в слънцето.

Параноя е средата

между преди и после.

Параноя е когато те няма.

Параноя е сега.

 

14.12.99

 

Да докосвам косите ти,

да заравям пръсти в тях,

да отплитам къдриците,

да те милвам,

да се смеем.

Помня.

Понякога го сънувам.

Не плача.

Ти ми носиш усмивка.

И ако в някой миг

ми донесеш сълза –

това ще бъде

най-страшният миг.

 

28.01.2000

 

Усещам дъха ти.

Знам, че си в стаята.

Казвала съм ти,

че те обичам-

Поне милион пъти.

Но не на глас,

на глас не мога.

Обичам как очите ти

се затварят,

когато се смееш.

Обичам, когато спориш…

и се съгласяваш.

Обичам те, когато галиш

котарака ми

и го целуваш щом отвориш очи.

Обичам те.

Защо търсиш причина?

Обичам те.

Просто е.

Истинско е.

И е твое.

 

13.03.2000

 

 

Безсмислено.

Всичко е

Безсмислено без теб.

Без очите ти.

Без усмивката.

Всичко е нищо.

И съм готова да тичам,

да се моля,

за да спре времето,

за да съм твоя.

Готова съм.

Нищо друго няма

зад теб и вечността.

 

27.03.2000

 

Нося те в себе си

като изгрев на слънцето,

като малка детска сълза,

като цвете в косите ми

като целувка на устните,

като паднал топъл дъжд.

Нося те в себе си

като дете заченато

от чиста и свята любов.

Ти сгряваш дните ми

и сънувам нощите ни

и те нося,

нося те в мен.

 

28.03.2000

 

 

Не искам да умирам.

Лъжата се просмуква през устните.

Погледът е с ужасно разширени зеници.

Апокалипсис.

Ще се срути ли света сега? Ще спре ли да изгрява слънцето?

Ще се появи ли комета?

Няма.

Всичко ще е по-старому. Само ще има раздяла.

Без сълзи. Без думи.

Само с поглед и мълчание.

Не искам да умирам.

Чувствам се по-жива от всякога.

От болката.

16.02.2001

 

 

Не съжалявам

За нито един миг,

В който съм те обичала.

Нито за болката.

Когато те сънувах,

жадувах месечина.

Нощите сега са

пусти и безименни.

Моля се за слънце

и се моля за теб.

А времето бавно минава.

Как те исках само…

Как те искам…

 

7.03.2000 и 11.01.2001

 

Read More

Казват ми

Казват ми,

Че лицето ми грее, когато говоря за теб.

Закривам очите си, тръскам коси и отричам.

Но е истина.

Всяка мисъл за теб ме залива с топлина.

Коремът ми леко се присвива

И се усещам как се усмихвам глупаво

На хората.

На теб.

На себе си.

 

Февруари 2015

Read More

Този път няма

Този път няма да се откажа.

И да те подаря на друга.

Ще чакам знак –

Ще кажеш нещо пред всички,

Но то ще е само за мен и аз ще разбера.

 

Този път няма да се предам.

Обещах си го много отдавна.

Ще ти дам знак, и ти ще разбереш.

Ще знаеш точно къде да дойдеш,

Ще знаеш, че те чакам.

 

Ще бъда твоя, истински твоя.

Ще бъдеш мой, изцяло мой.

Може би няма да е правилно

Или редно.

Може би някой трети ще бъде наранен.

 

Но този път няма да си тръгна,

И този път няма да се откажа.

Ще бъда там,

Ще ме поискаш, ще те поискам.

Само ти и аз.

 

Февруари 2015

Read More

Някоя вечер

Някоя вечер ще позвъниш

И ще дойдеш.

Просто ей така, съвсем непринудено (защото ти си такъв).

Няма да бъде като всички онези пъти,

Когато съм те чакала

(а ти дори не си подозирал).

 

Няма да имам време да

Ти изпека сладкиш,

Нито да ти приготвя вкусна вечеря.

 

Знам обаче, че ще имам бутилка вино

От това хубавото,

Може би малко сирене

И задължително шоколад.

 

Ще захвърлиш коженото си яке

И ще се разположиш на дивана,

Сякаш тук принадлежиш.

И ще е точно така.

 

Ще говорим дълго,

Ще се смеем

И ще ти доверя неща, които никой друг не знае.

После ще посрещнем деня.

 

Януари 2015

Read More

Само двамата

Ще ти отговарям машинално, че съм добре.

но ще чакам да ме погледнеш

малко по-продължително

 

Понякога ще се сърдя, но да знаеш

че няма да е на теб,

а защото съм изгубила хоризонта

И когато го намеря пак

ще съм весела и щура

каквато ме знаеш

 

Ще говоря с всичките ти приятели

и те ще се радват,

Че ги посрещам,

Но повече ще обичам,

Когато оставаме само двамата

 

И всички специални вечери

Ще бъдат само за теб и за мен

С малко вино и много шоколад

Или обратното

 

31.03.2014

Read More

Лешник

Лешник във очи на птица,

лешник – моите очи.

Лешник и една целувка тиха…

Лешници обичаше, нали?

Днес аз сякаш без очи останах,

чакайки да дойдеш ти.

 

20.03.1993

 

 

Read More

На теб

Обичам те смирено

като птица с болно крило,

като цвете на прозореца

в малката ти опушена стая.

Обичам те пламенно

като гълъб литнал в небето,

като китарен звън,

като пълна с вино чаша.

Сгуша ли се до рамото ти

потъвам с незнайни страни,

бродя по хиляди пътища

и всичките водят до теб.

Жадувам те

като безнадеждно болен –

глътка въздух.

И се сливам в очите ти,

и ти вярвам,

и те обичам.

Истински, до болка.

 

25.02.1997

 

Read More